Стари български рецепти: грозденица

Стари български рецепти: грозденица

 

Грозденицата е вид туршия – консервиране на гроздето със синапено семе или корени от хрян.
За грозденица са подходящи сортовете с твърди зърна като Болгар, Бяла резекия, Димят и др.
Как се прави:

• Подбирате рехави гроздове,
• почиствате от загнили и недоразвити зърна,
• измивате и оставяте на сянка 1-2 дни, за да подсъхнат.
• Готовото грозде нареждате в по-големи стъклени буркани, гледжосани кюпове, малки качета или бидони.
• На дъното на съдовете и между гроздовете, нареждате вишневи, дюлеви и лозови листа и едро смлян синап в платнени торбички. Дозата е по 500г синап и толкова листа на 10кг грозде.

Ако се използва хрян- на 10кг грозде са достатъчни 3-4 настъргани на ситно корени, но не вреди ако са  повече.  Вместо синап и хрян, може натриев бензоат -1г на 1л избистрена шира.

• Най-отгоре се поставят листа и се притиска с кръстачка или измит камък. 
• Така нареденото грозде в съдовете се залива със студена вода, която да покрива 5-6 см над гроздето.

По-вкусна грозденица се получава, ако за заливка се използва охладена, преварена, откислена с бяла пръст избистрена гроздова шира. А още по-вкусна и по-трайна става грозденицата, когато заливката след избистрянето се вари, докато стане на половина.

• Някои домакини при приготвяне на грозденицата поставят между гроздовете и узрели круши и цели или нарязани ароматни дюли. 
• Ако грозденицата е в големи съдове, препоръчва се да се преточи 2-3 пъти в началото, а след това да се захлупи херметично.
• След 1 месец грозденицата “узрява” и може да се консумира.
• От образувания при слабата ферментация алкохол, грозденицата добива резлив, но приятен вкус.